ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

 

Васил Левски

За това, че дописката е на Васил Левски, изследователите съдят по две неща: съкращението "д. Л." в началото на текста, което може да бъде разшифровано като "дякон Левски", и редакционната бележка, в която се посочва, че дописникът е човек, който е обикалял две-три години по българските земи (първата обиколка на Левски започва през 1968 година). Едновременно с това всички са съгласни, че дописката е редактирана от Каравелов. Във всеки случай категорично личи, че стилът не е на Дякона. Доколко обаче е дълбока редакторската намеса, не може да се каже, защото няма наличен ръкопис.

(Павел Николов)

 

ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА"

 

д. Л. От балканските села, 28 януари *). Преди да захвана да ви разказвам за това, щото трябва да ви разкажа, то съм длъжен да ви явя, че аз не пиша от себе си, а от страната на всичките наши млади български юнаци, които познават своите длъжности и разбират що е свобода. Вашият вестник се чете по тукашните места с голямо внимание и с голямо въодушевление и аз твърде често съм слушал да говорят: "Ние, българите, сме честити, че са сдобихме с такъв един свободолюбив и правдолюбив вестник, който е безпристрастен към всяка една народност и който дава права на всеки народ и на всеки човек и позволява му да бъде член на нашето бъдеще господарство, ако само той иска да живее почтено и свободно **)." Трябва да повторя, че всичка млада, т. е. не чорбаджийска, България разделя вашите убеждения; но..... Думи и разсъждения са вече напразни, защото за глухите е все едно Гамбета (Леон Гамбета, френски политик, министър на вътрешните работи през 1870-1871 година - бел. П. Н.) ли говори, или крава мука. Нож трябва да играе, нож - мастилото вече не помага! Ние викаме и протестираме, ние се плачем и молим за помощ; а турците ежедневно турчат малолетните ни деца, безчестят девиците и псуват вярата ни и народността ни. Ние досега очаквахме от европейските сили помощ и поддръжка; но праговете на консулатата се обливат всеки ден с кървави сълзи, а нашето положение става по-тежко и по-тежко: отникъде никакъв отзив, отнякъде никаква помощ! Но още по-горчиво ни става на сърцето, когато видим, че тия хора, от които ние очаквахме помощ и спасение, са станали днес Али-пашови учители и Фазил-пашови хазнатари и възпитават нови вълци за Христовото стадо! Славяно-поляци – турски стражари; французи - турски инженери; ингелизи (англичани - бел. П. Н.) - турски дипломати; казаци-некрасовци – турска полиция; немци – турски шпиони; маджари – турски братя; чехи – турски музиканти!

Ние се вече уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човешките немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр. са нищо друго освен «стани, куме, да седна». Франция служи нам за огледало. Ние сме намерени да се не плачем вече никому и да не вярваме ни на един невикан приятел, ако само с тоя приятел ни не свързва родствена връзка или просто интересът на отечеството ни. Доста сме се вече лъгали! И така, наместо сълзи и молитви ние сме захванали да леем куршуми; наместо пъшкане и молене ние точим ножовете си; наместо празните надежди, които имахме от другите народности, ние се отдаваме само на бога и надяваме се на своята собствена мишница. Колкото за вази, то задължението ви е да явите чрез вестникът си, и то последни път, какво е българското обществено мнение; да явите, че ние сме хора и искаме да живеем човечески; да явите, че с турското правителство ние нямаме нищо общо и че мир между нази е невъзможен; и тогава да оставите мастилницата си и да се заловим всички за оружие, т. е. за единственото наше спасение. Аз мисля, че когато човек се намира в челюстите на един звяр, то по-напред трябва да избави животът си, а после да си купува фес за Великден. Общественото мнение е днес такова, щото всяка една народност, даже и турците, трябва да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани. На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканският полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: )"Свобода и всекиму своето!" Ако ние, т. е. християнските народности на Балканският полуостров, искаме да вървим по правият път и да търсим своята лична и народна свобода, без да вредим на съседите си, то кой може да ни стане на пътят? Да вземем пример от Италия. И така ние желаем да въстанем и да искаме насила своите права, които са така зверски потъпкани. Но ние желаем още, щото нашите братя сърби, черногорци, боснаци и ромъни да не остават назад, а заедно с нас да повдигнат гласът си, защото нашето отечество е общо, а нашите цели са еднакви. Военната тръба, която ще да ни провъзгласи свобода, трябва да затръби от Пеща до Цариград. "Млада България" се е решила вече да се бори и девизът ѝ е: «Брат брата, син баща, баща синът си и внукът дядо си трябва да убие, ако само тия не поискат да уважават народната воля и ако работят против своето отечество и свобода". Нашето мнение е такова, а вам оставаме бели лист, за да напишете на него "напред" или "назад". Гледайте да се съгласите по-скоро между себе си, защото времето не чака. Сега е най-сгодно време, щото ние с един твърде малък материал да съсипем това гнуснаво тиранство, което се нарича висока порта. И така нека ни помага Господ и да укрепи десницата ни! ***)

Новости ви не съобщавам, защото, както казах по-горе, не искам вече да се оплаквам.

 

*) Тая дописка, която е по неизвестни нам причини стигнала до нас твърде късно, е писана от едно такова лице, към което ние имаме пълно доверие: изпърво ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив и деятелен, а второ, той в продължение на две-три години е обикалял цяла България и имал е време да узнае народът и неговият дух; следователно ние се радваме, че можем да украсим вестникът си е неговата дописка. Ред.

**) Ние никога не сме хвалили своят вестник и никога не желаем да го хвалим; и ако поместяваме горните няколко реда, то ги поместяваме из уважение към дописникът ни. р.

***) Желаем ви щастие, но в това също време ви съветваме да говорите малко, а да работите много. Тежко е да слиза човек от ат на магаре. р.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи, свързани с Васил Левски – в „Библиотека на Павел Николов - Документи - Васил Левски“.

3. Други обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg

000webhost logo