СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

Васил Левски

Неоснователно наричат това стихотворение на Дякона „автобиография“ (или „недовършена автобиография“), някои дори съчиняват истории, водейки се от него, което пък е пълен абсурд. Стихотворението наистина съдържа елементи от житието на автора, но цялостният и внимателен прочит не дава основание да го определим като нещо различно от литературна творба – литературните образи (вземете само краткото, но много силно „засвирих с тръба, екна ми гора“) преобладават смазващо над автобиографичните и не оставят съмнение за какво всъщност става дума. От това обаче произведението изобщо не губи, а напротив – погледнато като автобиография, то може да бъде определено единствено като изключително слабо, без някаква особена стойност, но като литература, носеща в себе си духа на героично-романтичната епоха (скиталчества, юначества, приключения), е твърде показателно и може да бъде оценено доста по-високо, въпреки че е написано от човек, който нито е поет, нито е претендирал някога да бъде такъв.

Кой както желае, но моят съвет е да подходите към това произведение като към художествена литература, защото само тогава то ще ви открие своето истинско очарование.

(Павел Николов)

 

СТИХОТВОРЕНИЕ

 

Аз Васил Левски в Карлово роден,  

от българска майка юнак аз роден,  

не щях да съм турски и никакъв роб,  

същото да гледам и на милия си род,  

станах и отидох в Стара планина  

за година време се аз разгледах  

в Сърбия ходих и по Влашко скитах,  

от нийде помощ за наша свобода.  

Станах отидох в Стара планина  

с вярна дружина, с Панайот войвода,  

юнаци народни, техен аз байрактар.  

За година време всичко разгледах,  

което не знаех, войводата аз питах.  

Главни друмища и тънки пътеки,  

сега бележа - занапред нам леки.  

Хубава гора, студена е и вода  

за наши жени и дребни деца.  

Докато аз проходих в Стара планина,  

турци поганци мене усетиха,  

тежка потеря те си вдигнаха,  

като скакалци по гора тръгнаха  

и всичко Карлово обиколиха,  

и по улици стража поставиха,  

дано мен жив уловяха  

или поне главата сдобиха.  

Гламави турци, мръсни агарянци,  

като от планина сли  

от планината слизах, за Карлово отивах  

с Тюрюмето Иван аз да се видя,  

сам-самичък, окичен, въоръжен  

с пушка белгийска и чифте пищови,  

и остра сабя на мен блестяха.  

През две, през три стражи си минах,  

на четвъртата мене съзряха.  

Потеглих пушка, извадих и сабя,  

нисък ми дувар гръдобран беше,  

страхопъзли турци веднага се пръснаха  

от самичък аз, из очи щом ме видеха.  

В зора то беше, в Карлово не влязох,  

на къра останах в зелени мамули.  

Кога бе вечер, промъкнах се аз  

с работници хора кога идат от къра заедно и аз.  

Няма Тюрюмето, уловен беше  

и негова съдба с още един другар Тинко Пулев беше.  

Във Видина запрени за три години,  

тяхната съдба в друго уловени.  

Нашите писма други посрещал,  

всичко подробно все той разправял.  

Станах да си ида пак при дружина,  

дал ѝ бях дума кой ден ще стигна.  

Ден и нощ вървях, едни цървули скъсах,  

за да стигна само, както си казах.  

Дадох и лозинка*: сечено дърво.  

Като дойдох на място - няма ги там.  

Засвирих с тръбата, екна ми гората,  

никакъв отзив от моята дружина.  

Повторих с тръбата, овчар се обади:  

„Добър ден, юначе - тихо ми обади, -  

да не си ти Левски байрактар,  

с Панайот войвода, негов ти другар?“  

Отговорих аз на старият овчар:  

„Отде ти знаеш за Левски байрактар?“  

„Виждам те, синко, на него приличаш,  

както ми е казал същият войвода,  

ако те видя, да ти обадя  

как не са тук, а при Царска мандра.  

Виждаш ли овчарите, там са наблизо.  

под тях отдолу, малко по-ниско,  

потеря има, да свириш недей,  

тебдил** те ходят с юрушки*** дрехи“.  

Заран То бе то заран рано и с пушка на рамо  

за един-два часа стигнах аз тамо.  

Посрещна ма стража, един наш другар.  

„Добре дошъл – рече, - Левски, наш байрактар“.  

Ето и дружина с Панайот войвода,  

всички ми са радват и „добре дошъл“ ми казват.

 

*лозинка – условен знак, парола  

**тебдил – маскиран, предрешен  

***юрушки, от юрук – дума, с която по време на турското иго наричат у нас планинските пастири

 

БЕЛЕЖКИ

 

 1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи, свързани с Васил Левски – в „Библиотека на Павел Николов - Документи - Васил Левски“.

3. Други обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg

000webhost logo